…в Сахел

В момента под северномалийски конфликт или малийски конфликт се разбират военни действия в Мали, избухнали през януари 2012 година, когато няколко групи започнат сражения срещу малийското правителство с крайна цел независимост или автономия на района известен с името Азауад. Регионът е свързван с империята Гао, която е най-силната държава в Западна Африка през 9 век и остава значителна сила до 14 век, когато териториите й са завзети от кралство Мали. Местните държави са съставени най-вече от туареги, които пък от 17 век с известни прекъсвания, имат автономни райони в Сахел.

Движението за освобождение на Азауад, което е едно от големите туарегски движения за независимост, успява да завземе района през април 2012 година след като от Либия се завръщат туареги, сражавали се на страната на Муамар кадафи като наемници. Месец по-рано, през март, президентът на Мали, Амаду Туре, е свален с преврат заради невъзможността му да се справи с кризата. Бойци, обединени в организацията Национален комитет за възстановяване на демокрацията и държавността, премахват конституцията и взимат властта. Нестабилността води до загубата на трите най-големи града в северните части на страната – Кидал, Гао и Тимбукту – а туарегското движение обявява изпълнение на зададените цели и спиране на офанзивата.

Един от съюзниците на туарегското движение за независимост е групировката Ансар Дин, които се сражават срещу малийската армия (която разполага с около 10 000 души). Скоро след изтласкването на армията от северните части на Мали, Ансар Дин започват налагане на крайна форма на ислям сред местното мюсюлманско население (югът е предимно християнски), което води до спречквания с Движението за освобождение на Азауад. Други ислямистки движения също се намесват, включително Ал Кайда, които виждат възможност да заемат създалия се вакуум на власт в Мали.

До юли 2012 туарегското движение за независимост губи повечето северномалийски градове, които попадат под контрола на радикални групи. В този момент правителството на Мали изпраща сигнал за помощ, с което започва френската интервенция от януари 2013 година. Близо 3000 войници са изпратени в Мали. Скоро след това са привикани и части на Африканския съюз. През юни 2013 туарегите подписват споразумение с правителството, но през септември същата година бунтовниците заявяват, че правителството не уважава точките от споразумението и самосиндикално го прекратява. Френските сили са все още в Мали, въпреки че има желание те да бъдат изтеглени. Въпреки подписано още едно примирие през февруари 2015 година в Алжир, спорадичните атаки в северните части на Мали продължават, а ситуацията в страната разтърсва цяла Западна Африка.

Кой кой е?

Ал Кайда в Ислямския Магреб (АКИМ)

Най-мощната терористична групировка в Северна Африка, чийто разклонения оперират в Магреб и Сахел, участвайки във всички конфликтни зони. АКИМ се основава най-вече на кадри от алжирски произход, но основната й база е съставена от туареги и бербери (в Мали). Организацията има множество членове от Мароко, Тунис и Либия, и се предполага че поддържа тесни връзки с Ал Шабааб в Сомалия (които разгледахме в брой 2, стр.10).

Окончателната цел, заявена от АКИМ, е отхвърлянето на светската власт в Алжир и налагането на ислямска държава. С разрастване на конфликтите в Мали, Либия и Западна Сахара, АКИМ търси варианти да проникне и да се наложи в тези зони. В Либия, бойците на Ал Кайда присъстват в зоните, контролирани от туарегите и ръководят трафика на стоки и хора през Сахара. Числеността на групировката остава неясна, но вероятно става дума за няколко хиляди бойци, разпръснати под формата на клетки и оперативни групи върху грамадна по площ територия. Лидер на организацията е Абделмалик Друкдел, известен и с прякора си Абу Мусаб Абдел Уадуд. През последните няколко месеца, бойците на АКИМ са отговорни за десетки терористични атаки в Мали и съседни страни. Бюджетът на организацията се формира от огромния обем на нелегалната търговия с оръжия, дрога, антики и хора в Северна Африка, като само от наркотици, АКИМ са спечелили около 1 милиард долара за 2015 г.

Ал Мурабитун (Пазителите)

Създадена през 2013 г., след сливането на част от MUJAO (виж по-долу) и бригадите на Мохтар Белмохтар, Ал Мурабитун е малийска терористична група, която оперира както в страната, така и в съседни зони.

  • Важно: да не се бърка с ливанското националистическо движение Ал Мурабитун, основано през 1957 година, както и с джихадистката организация Ал Мурабитун, действаща в Египет под командването на бившия офицер от египетските специални части, Хишам ал Ашмауи.

Групата оперира като клон на АКИМ от 2015 г. Ръководител на групировката е Мохтар Белмохтар, наричан „Неуловимия“ и „Едноокия’ – бивш лидер на АКИМ и участник във войната в Афганистан (1979-1991г.) и Алжирската гражданска война (1991-2002 г.). След като години наред се занимава с трафик на оръжия и контрабанда, Мохтар обявява, че напуска АКИМ през 2012 г., за да създаде своя собствена група, която в последствие привлича бойци и от други организации.

Към момента, числеността на Ал Мурабитун е в порядъка на няколко стотин бойци. Нападенията им през тази година – в Буркина Фасо и Кот Д’ивоар – бяха извършени от ударни групи, едната с численост от около 20 души, а другата от трима, което подсказва, че мащабите на организацията не са твърде значителни и атентатите и отвличанията оставят приоритетен прийом за действие.

Движение за единство и джихад в Западна Африка (MUJAO)

Групировката се отделя от АКИМ през 2011г., с цел провеждането и разпространението на джихада в по-широки мащаби в Северна Африка, но към момента дейността им е ограничена в Алжир и Мали. Засилването на групировката е пряко свързано с избухването на гражданската война в Либия през 2011г. и засиления трафик на оръжия, бойци и стоки през Северна Африка.

По време на войната в Мали (2012-2013), MUJAO изигра решаваща роля в унищожаването на бунтовническата държава Азауад и установяването на контролирана от терористите зона в Северно Мали, което предизвика и намесата на френската армия, подпомагана от международни коалиционни сили, в които участие има и България. MUJAO оперира основно в района на град Гао – основен икономически и транспортен център за целия регион от векове. Там групировката се възползва от тесните си връзки с местния подземен свят и ловко се намества в трафика на оръжия и наркотици, особено в контекста на Либийската криза. Лидер на организацията е мавританецът Хамада Улд Мохамед Хейру, известен с псевдонима си Абу Кумкум. Числеността на групата остава неясна, но вероятно става дума за няколко стотин бойци, като броят им несъмнено е по-малък отколкото през 2012-2013 г.

Ансар Дин (Бранители на Вярата)

Ансар Дин е туарегска ислямистка организация, формирана от Ияд аг Гали, туарегски благородник, авантюрист, бунтовник и в последствие част от дипломатическата мисия на Мали в Саудитска Арабия за периода 2005-2008г. Един от братовчедите на аг Гали – Хамада Аг Хама е сред лидерите на АКИМ, което и обяснява близостта между двете организации, макар Ансар Дин да не е официално част от Ал Кайда. Дин са свързани и с MUJAO – бившият говорител на Ансар Дин – Омар Улд Хамаха действа като един от ключовите фигури в MUJAO преди смъртта си през 2014 г. Тези връзки обясняват и високото ниво на сътрудничество между отделните ислямистки структури в хода на малийския конфликт.

Ансар Дин натрупва богат арсенал от оръжия, възползвайки се както от засиления трафик в Сахара (най-вече от Либия), така и от атаки срещу конвои на малийската армия. Организацията разполага с богат арсенал, както от огнестрелни оръжия, така и от противовъздушни ракети, а употребата на модифицирани за бой пикапи е ключова по време на операциите им през 2013 г. Групировката разполага с около 2 000 бойци.

Ислямско движение в Азауад (MIA)

Групировката се отцепва от Ансар Дин през 2013г., след френската интервенция. Групата, ръководена от туарега Алгабас аг Инталла (който е от същото племе, от което е и Ияд аг Гали), заявява, че не подкрепя продължаването на конфликта в Мали и ще търси вариант за сключване на трайно примирие. Групата се обявява против ислямистите и заявява готовността си да се бори с тях в района на Кидал и Менака. За разлика от предимно салафитската реторика на АКИМ, MIA залага на ортодоксална, макар и консервативна версия на исляма. Числеността на групировката е от порядъка на няколко стотин бойци.

Национално движение за освобождение на Азауад (НДОА)

Туарегите водят борба за самостоятелно съществуване още от 1916г., като до момента има поне пет големи бунта (последният през 2007-2009г.).

След провала на бойните действия през 2007-2009, много от бойците от Мали заминават за Либия, където стават част от армията на Кадафи. След разгрома на джамахирията през 2011г., голяма част от тези хора се завръщат в Северно Мали и се вливат в местните паравоенни структури. Възползвайки се от лесния достъп до оръжия, част от които изнесени от Либия, туарегите се организират в светско движение, чиято цел е да донесе независимост на земите им в Северно Мали. Към тях се присъединяват и дезертьори от малийската армия с берберски и туарегски произход.

По време на войната от 2012-2013г., НДОА първоначално действат съвместно с MUJAO и Ансар Дин, но в последствие влизат в конфронтация с ислямистите, която им коства повечето позиции в Северно Мали. Организацията разполага с около 10 000 бойци. Неин ръководител (главен секретар) е Билал аг Ашериф, а военните операции се ръководят от Аг Мохамад Наджем.

Ганда Исо (Синове на земята)

Паравоенната организация Ганда Исо действа от 2009 година и взима участие в сраженията в северните части на Мали. Групировката е със светски виждания и е в съюз с правителството на Мали. Ганда Исо възниква през 1990-те в резултат на нарастващото напрежение между туарегите и чернокожите общности в района на Гао. Със своята анти-туарегска реторика, организацията вижда като основен враг на държавността в Мали движението за независимост на Азауад. Силите на Ганда Исо са около 1500 души и са ръководени от Сеиду Сисе и Амаду Диало.

Арабско движение на Азауад

Военната организация на арабските номадски общности в Северно Мали има около 1000 бойци и е със светски виждания с националистически уклон. Движението е основано през 2012 година в резултат на военните действия в Мали и основна цел е защита на арабското население в района. Главни опоненти са туарегското движение за независимост, френскити сили и групировката Ансар Дин.

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: