…в Сирия

  • Сирийска арабска армия (САА)- сирийската армия (около 150 000 към април 2015) претърпя поредица от тежки поражения както в материален така и в кадрови план. В началото на войната, Асад разполагаше с двойно повече хора под оръжие, но тяхното количество скоро започна да се топи, както поради значителните загуби, така и заради дезертьорство от страна на цели подразделения. Към момента, подпомагани стабилно от Иран и Русия, правителствените части се опитват да съживят своята мощ. Сирийската армия е единствената, местна сила, разполагаща с ВВС и ВМС от някакъв по-значителен мащаб, което й два предимство при провеждане на операции и при снабдяване на отдалечени пунктове, като Деир ез Зор например. Основен противник на САА през последните четири години се явява коалицията от Свободната сирийска армия (ССА) и Ислямски фронт, срещу които са насочени и по-голямата част от офанзивите, извършени от силите на Асад. Доста по-опасен, но по-малко атакуван опонент се явява Даеш, с които сирийското правителство влиза в периодични конфронтации, най-вече в източните части на страната, където битката за Палмира и Деир ез Зор продължават с месеци (в първия случай) и с години (във втория). Въпреки това, тези фронтове не са така интензивни, колкото настъпленията на САА срещу Алепо (Халеб) и бунтовническите (и джихадистките) позиции между Хама и Хомс, и в района на Дараа.

    Освен редовните сили на армията, правителството на Асад се подкрепя от десетки паравоенни формирования, организирани в Национални сили за отбрана, разполагащи с около 125 000 бойци и доброволци. На страната на Асад има и немалко шиитски милиции от Ирак. Тези бригади и части служат из страната редом с редовната армия. Трудно е да се даде някаква точна оценка за тяхната численост, но вероятно броя им надхвърля 20 000 бойци. Отделно от тях, в Сирия оперират и около 12 000 ирански войници и бойци, съсредоточени най-вече около Дамаск и по фронта северно от Хама.

  • Хизбула – една от най-мощните ислямистки организации през XX век, съставена от множество крила, някои политически, други военни, Хизбула използват своето мощно влияние в Ливан и използват страната като своя оперативна база. Бидейки шиитска структура и получавайки редовни субсидии от Техеран, Хизбула е директен проводник на иранската политика в Сирия и Ливан и, логично, подкрепя правителството на Асад, което е в тесни връзки с иранците. Към момента, Хизбула използва значителна част от своя военен потенциал за да помага на правителствените сили в редица ключови за САА сектори. Освен това, определени погранични райони се намират под директния контрол на организацията, най-вече в пограничните планински райони с Ливан. Трудно е да се прецени колко точно бойци на Хизбула се сражават в Сирия, тъй като различни източници дават различен брой. Минималното число е 2000, но вероятно става дума за два пъти повече. Според френски и израелски източници, става дума за около 4-5 000 бойци, което е, грубо, около 25% от общата численост на въоръжените сили на организацията.

  • Свободна сирийска армия (ССА) – създадена от бивши сирийски офицери, които през 2011 година напускат армията и се включват в гражданската война срещу президента Асад. Армията търпи редица поражения от засилващите се джихадиски организации в северна Сирия, най-вече Ан Нусра и Даеш, които завзеха голяма част от териториите, контролирани през 2011 и 2012 г. от ССА. Към момента Свободната армия разполага с около 50 000 бойци, разположени най вече в провинциите Идлиб и Алепо, както и в югозападната част на страната, по протежение на границата с Израел и около Дамаск. Основните им съюзници са бойците от Ислямски фронт и Сирийският военен съвет. Състои се от десетина различни по-малки формирования, като например Южен сирийски фронт, действащ в района на Дараа.

  • Даеш („Ислямска държава“ в Сирия) – силите на „халифата“ се появяват през 2013 година, но е основана още през 1999 от Абу Мусаб ал Заркауи под името Джамаат ал-Таухид уал-Джихад (след 2006 променя името си на Ислямска държава в Ирак след обединение с други групи, а възходът идва след 2010, когато ръководител става Абу бакр ал Багдади). Даеш се възползват успешно от хаоса на гражданската война в Сирия и започват настъпление през 2013 година, като главен град на техния „халифат“ е сирийският град Ар Ракка. Според джихадистки източници силите им са около 100 000 души, но тази цифра варира от 50 до 200 000: според ЦРУ са около 30 000, според кюрдските сили – около 200 000. Основни опоненти на Даеш в Сирия са Свободната сирийска армия, Ан Нусра, кюрдските сили и сирийската арабска армия.

  • Ислямски фронт (ИФ) – Сформира се от съюза на седем по-малки групировки през 2013г. Целта му е сваляне на Асад и въвеждането на шариата като основна правна система на една ислямска държава, в която демократичната система се смята за нежелана. Ислямския фронт е основен съюзник на ССА на бойното поле, но идеологическите разлики между двете структури са сериозни и са в основата на непълната координация, и биха представлявали сериозен проблем в случай на краен успех на коалицията им. Числеността на Ислямски фронт е вероятно около 50 000 души, разположен основно в провинция Идлиб и в Алепо. Техни части действат съвместно със ССА и в югозападните зони.

  • Хаят Татхрир ал Шам ( преди това Джабхат Фатах ал Шам, а преди това – ан Нусра) – Фронтът Ан Нусра (както бе известен до 28,06,2016г.) е джихадистка организация, подразделение на Ал Кайда в Сирия, изповядващо една от най-крайните форми на сунитския ислям – салафизма. Ан Нусра са значително по-малобройни като численост – около 11 000, но силите им са добре тренирани, финансирани и въоръжени, а на тактическо и стратегическо ниво, лидерството им често надминава това на ССА и ИФ. Докато Свободната армия гледа на Нусра като на враг, ИФ са склонни да приемат Нусра като съюзници. Именно чрез посредничеството на ИФ, Нусра бяха привлечени в поредица от операции, насочени срещу правителствените сили през 2014г. Въпреки това, в градовете, поделени между Нусра и ССА има постоянно напрежение и чести сблъсъци.След като с еконфронтираха с Ахрар ас Шам в края на 2016г., Нусра обявиха втора смяна на името си, привличайки други крайни исламистки групи към своята кауза. Новососформираната структура получи името хаят Тахрир ал Шам и се опита да се разграничи от Ал Кайда, макар че веднага бе обявена за терористична структура от САЩ.

  • Файлак ас Шам (Легионът Шам) – съюз от 19 умерени ислямистки групи, действащ в провинция Идлиб и района на Алепо. Към момента си съдействат със ССА и ИФ. Разграничават се от Ан Нусра, с чийто сили се конфронтират периодично.

  • Ахрар ал Шам – една от най-активните и координирани ислямистки фракции в сирийската гражданска война, активна от началото на 2012 насам, най-вече в Северна Сирия и провинция Идлиб. Силите на Ахрар ал Шам са най-вече сирийски, броят на чуждестранните бойци е минимален, а като цяло са около 20 000 души. В края на 2016г., Ахрар ал Шам погълна няколко по-малки бригади в Идлиб и числеността на групировката нарасна до 30,000 бойци през януари 2017г.

  • Джайш ал Ислям – активна и много добре организирана военна сила, изповядваща форма на салафизма. Бойците на фракцията са около 25 000 души, действащи главно в района на Дамаск и планинските гранични зони с Ливан. До 2015 се смяташе, че лидерът на фракцията – Захран Алюш – е най-голямата заплаха за Асад в Дамаск, докато не беше убит.

  • Буркан ал Фурат (Вулканът на Ефрат) – съюзна формация, съставена от части на ССА и YPG, които оперират по поречието на р. Ефрат, най-вече срещу Даеш. Именно те отвоюваха Тел Абиад, Кобане и Аин Иса от Даеш. През октомври 2015г., тази структура се трансформира в Сирийските Демократични Сили

  • YPG (Отряди за народна самоотбрана) – основните бойни сили на Сирийски Кюрдистан, YPG наброяват около 50 000 души, включвайки в състава си основно кюрди, но също така и тюркмени, араби и разнообразни по произход контингенти от западни доброволци. Целта им е да защитят и консолидират всички територии с преобладаващо кюрдско население в Сирия. Основният им враг е Даеш, но на няколко пъти до сега кюрдите са се сблъсквали със сили на Асад в провинция Хасаке, макар официално да не се конфронтират с правителството.

  • Сирийски военен съвет – Организация на сирийските и асирийските християни (сириани), чиято цел е да защити зоните, в които тези групи живеят, от агресията на Даеш. Наброяват около 2-3 000 души и действат най-вече в североизточна Сирия, в провинция Хасаке.

  • Джайш ас Санадид – бойците на племето Шамер, населяващо североизточна Сирия и наброяващо над 500 000 души. Основната им цел е да защитят земите си от Даеш, във връзка с което действат в съюз с YPG.

  • Сирийски демократични сили – една от новосформираните и най-активни фракции в сирийската гражданска война (от октомври 2015). Този военен съюз действа най-вече в провинциите Алепо, Хасаке, Ар Ракка и Дейр ез Зор и е съставен от асирийски бригади, кюрдски части и арабски сили от Свободната сирийска армия. Главен враг са Даеш, Ан Нусра и Ахрар ал Шам. Силите на военния алианс са около 80 000 души и са подкрепени по въздух от американската коалиция срещу Даеш.

  • Щитът на Ефрат – най-новата опозиционна формация в Сирийската гражданска война, съставена от бойци на Свободната Сирийска армия и местни милиции, опериращи в тясно сътрудничество с Турция. За разлика от Сирийските Демократични сили, ЩЕ залага на арабския етнически елемент като основен компонент от своята регионална политика, насочена срещу проникването на кюрдите западно от р. Ефрат.

Отделно от тези основни формирования, в Сирия действат десетки местни милиции, джихадистки и ислямистки групи, чиято идеология и цели варират в зависимост от мащаба им. Много от тези организации нямат постоянни съюзници и врагове, освен правителствените сили, с които се борят.

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: