Раждането на джихадизма в Нигерия

През последните три години, Нигерия беше разтърсена от поредица от атентати и атаки, извършени от джихадистите от Боко Харам и отделилата се от нея Ислямска държава в Западна Африка (ИДЗА). Хиляди са убитите, много повече са ранените и осакатените вследствие на кървавия терор, разразил се най-вече в североизточните части на страната. За мнозина европейци, случващото  се в Нигерия е същинска загадка. Как така в Нигерия има джихадисти? От кога се е появил там краен ислямизъм?

В действителност, ислямът отдавна присъства на територията на Нигерия. Още в средата на XVI век, по-голямата част от северните провинции на днешна Нигерия са населени с предимно мюсюлманско население. Това се дължи на няколкото последователни експанзии на ислямските държави от долината на р. Нигер – империите Мали и Сонгхай, както и на знаменитите търговци от Тимбукту, които били отговорни за основния поток на транссахарската търговия между Алжир и Мароко, и земите около Гвинейският залив.

Untitled-1
Мали, Сонгхай и разпространението на Исляма в Западна Африка към XVII век

Европейската търговия с роби, стартирана от португалците и продължена от испанци, холандци, англичани и французи изиграва своята роля за радикализацията на местното население. По долината на р. Нигер, особено в долното течение, се появяват няколко робовладелски кралства, които постоянно атакуват населението на саваната в търсене на плячка, която да продадат на „белите“ търговци. Това води до постоянни конфликти и изостряне на напрежението в региона.

По подобен начин се отразява и експанзията на мюсюлманската търговия с роби, водена както от Османската империя, така и от независимите арабски кланове и търговски фамилии от Йемен, Хадрамаут и Оман, а също и от търговците по бреговете на Източна Африка. Тяхното влияние се усеща дори в централна Африка, където местните мюсюлмански държави като Канем-Борну (около езерото Чад) участват активно в лова и продажбата на хора. Общо между 1500  и 1800 г., количеството хора, продадено на европейците и на мюсюлманите остава общо взето еднакво – от порядъка на около 11 000 000 души.

Към края  на XVIII век, кралствата Хауса, които владеят земите на днешна Северна Нигерия постепенно западат, а икономиката им буксува въпреки опитите за компенсиране на база търговия с роби, особено през Сахара. За това спомага и ограничаването на робския пазар от страна на европейските колониални сили, което започва в самото начало на XIX век. Рухването на досегашния ред дава възможност на потисканите местни общности да обърнат хода на историята и да потърсят своя реванш. Водещи след тях са племената Фула, населяващи земите от Сенегал до Судан. До тогава Фула са в подчинено положение спрямо кралствата Хауса, Сонгхай и империята Мали. Сега, те преоткриват своята идентичност на базата на нови религиозни течения, които се развиват в техните редици.

Ислямът преживява бурни години в периода 1790-1830 г. В различни части на мюсюлманския свят (дар ал ислям) се появяват множество реформаторски течения, свързани с зараждането на уахабизма в Недж и Хиджас, и разпространението му на база на ежегодното поклонение хадж из всички краища на ислямския свят. Подобни течения се появяват както в самата Арабия, така и в Африка и Азия. Развитието на крайни ислямистки движения в Ява и Суматра съвпада по време с появата на пуританския ислям в Нигерия. Лидер на реформисткото движение става Усман дан Фодио (1754-1817 г .).

Дан Фодио, наричан за кратко и с уважение Шейху е ключовата фигура, довела до промяната в съществуващото статукво сред мюсюлманите по поречието на р. Нигер.

Самият Фодио е високообразован мъж, философ и писател. Автор е на над 100 книги за исляма, неговата трактовка, както и за политическите и административните принципи, които трябва да ръководят народите Фула. Още като млад богослов, дан Фодио бързо развива идеите за реформирането на исляма в търсене на един по-чист и съвършен вид на вярата, който да доведе до изграждането на идеализирано общество, което да се отърве от пороците, довели до съсипването на кралствата Хауса и старите империи.

Учителят му Джибрил бин Умар, прочут алим, прекарва доста време в преподаване на тези насоки на младият Усман, който се оказва ревностен последовател. В своето търсене и изграждане на доктрина, дан Фодио се обръща към класическите ислямски мислители от Средновековието и златната епоха на абасидската култура. Най-близък до схващанията му е Абд ал Кадир Гилани (1077-1166 г.), създател на суфиската секта (тарик) на Кадиритите. Подобно на повечето суфиски ордени, Кадиритите спазват стриктен начин на живот, основан на смирение, праведност, аскетизъм и бягство от светските изкушения.  Именно тази форма на пуританизъм допада на дан Фодио, който започва да набира последователи след 1789 г., когато заявява, че е започнал да получава различни видения в следствие на своите медитации.

Простите му и ясни послания бързо намират множество последователи сред народите Фула, жертва на постоянен културен и политически натиск, притиснати от честите конфликти между малките царства, родили се от руините на Мали и Сонгхай. Към движението се присъединяват и множество представители на бедните съсловия в Хауса, номадите-скотовъдци от земите на северна Нигерия, както и пътуващи дервиши, роби и бегълци.

5045-004-8B128079
Държавиците в Западна Африка, началото на XIX век

През 1802 г., един от учениците на над Фодио – Юнфа, който е владетел на държавицата Гобир се обръща срещу своя учител и започва да го преследва заедно с последователите му. Фодио бяга в населяваната от номади област Гуду. Бягството е обявено за хиджра и поставя началото на политическо-религиозното движение на Шейху. Усман дан Фодио е провъзгласен за амир ал муминин (водач на правоверните). Междувременно, Юнфа от Гобир започва масово движение за прогонване на мюсюлманите и възстановяване на местните езически вярвания сред населението. За целта, той търси съюз с останалите владетели на държавиците Хауса, предупреждавайки ги че дан Фодио може да се превърне в сериозна заплаха.

Думите му се оказват пророчески. През 1804 г., Усман дан Фодио събира армия, съставена от номади-конници и въстанали селяни Хауса, и обявява свещена война (джихад) срещу Гобир. Призивът му за джихад е чут в цялата долина на р. Нигер и скоро мюсюлманските общности сред Фула се надигат срещу разпадащите се династии. В рамките на четири години, целият регион е обхванат от т.нар Фулански войни, в рамките на които съществуващите кралства са съборени и са заменени от Фуланската империя, наричана по-често халифатът Сокото. Макар настъплението на мюсюлманите да е спряно от бойните водачи на Йоруба (около град Зариа на картата горе – б.а.), Сокото бързо се утвърждава като доминиращата сила в региона.

Между 1808 и 1811 г., Усман дан Фодио се заема да реорганизира администрацията на своята нова империя на база на собствените си политически възгледи. Шариа-та е приета като основен закон в страната, а в последствие наследниците на дан Фодио въвеждат и характерната за ислямските държави администрация, данъци и религиозна организация. На база на пуританизма на възгледите на Шейху, Сокото скоро се превръща в притегателен център за суфи от цяла Африка. Междувременно, държавата се опитва да централизира и унифицира религиозната доктрина чрез изграждане на мрежа от джамии и медресета и обвързването на номадите Фула с определени селскостопански дейности с цел частичното им усядане и подчиняването им на централната власт.

През 1811 г., Шейху се оттегля от светските си задължения и се заема с писането на религиозни текстове, в които продължава да настоява за прочистването на исляма от местните езически обреди и обичаи, които според него нарушават чистотата на вярата. В тази посока помага и въвеждането на печатани книги, които доста по-бързо се разпространяват сред местното население.

Untitled-1
Джихадистките държави след Фуланските войни ок. 1830 и границите на Тукулорската империя към 1870 г.

В историята е прието първите десетилетия на XIX век да се определят като времето на джихадистките държави в Западна Африка. Причината за това е самата структура на Сокото. Още от самото начало, дан Фодио въвежда децентрализацията като водещ принцип в политически план. Граничните зони са поверени на емири, които имат мандат да водят собствени настъпателни войни. Тяхната власт е подчинена по-скоро формално на централната позиция на Сокото и се основава по-скоро на признаване на авторитета на „амир ал муминин“ отколкото на фактически административен контрол.

Така, между 1804 и 1830 г. се появяват около двадесет други държави, обединени от учението на Шейху. Освен Сокото, сред тях изпъкват империята Масина (дн. Мали), създадена от един от учениците на дан Фодио – Секу Амаду (1776-1845 г.) и наследилата я империя на Тукулорите, създадена от Ел Хаджи Умар Тал (1794-1864 г.) през 1861 г. И двете империи се появяват в контекста на джихадите, обявени срещу езичниците „неверници“ и онези мюсюлмани, които са се отвърнали от правата вяра, почитайки и езически обреди. В случая с Тукулорите вече се появява и идеята за борба с християнските нашественици – в случая французите. От друга страна се появява и още една тенденция, характерна за нигерийските джихадисти и сега – стремежът за непрекъснато снабдяване с най-новото европейско оръжие. Като цяло, фуланският джихадизъм се трансформира от реформено движение, насочено към прочистване на исляма от езическите примеси, в социално-политическа борба, насочена както срещу друговерците, така и против европейския колониализъм. Резонно, този процес на трансформация съвпада и с радикализацията на държавите на джихада.

Настъпването на колониалната епоха и крахът на държавите на джихада по никакъв начин не ликвидира крайните течения в западноафриканския ислям. Напротив – политическото и социално потисничество, наложено от европейците капсулира мюсюлманските общности. В добавка, дейността на християнските мисионери допълнително затвърждава желанието за съпротива сред мюсюлманските общности. Докато уседналите земеделци и населението на крайморските региони приема християнството, макар и силно модифицирано с местни заемки, пасторалните номади от долината на Нигер и земите на Сахел остават верни на своята стара вяра исляма и запазват желанието си за борба и самостоятелност, изразени в идеите на Усман дан Фодио и неговите последователи.

Краят на Студената война, последван от икономическите кризи от началото на новия век и сериозната селскостопанска криза, свързана с климатичните промени в Сахел след 2010 г., създаде плодотворна почва за възраждането на джихадизма, в земите, наричани някога Западен Судан. Появата на Ал Кайда в Западна Африка и засилването на Ислямска държава са пряк продукт от социалните, политически и икономически кризи, които разтърсиха местните държави. Преследването на идеала за пуритански ислям за пореден път се появява в момент на социо-политически колапс, сравним с краха на кралствата Хауса в края на XVIII век, макар и в един по-широк мащаб.

NorthAfricaBG
Нелегалната търговия в района на Сахара

По подобие на своите предтечи, днешните джихадисти са не просто следовници на крайни форми на исляма, (впрочем далеч по-агресивни в сравнение с учението на дан Фодио, което е по-скоро идеалистично, в сравнение със сегашния салафизъм – б.а.) но и активни политически реформатори и участници в световните търговски процеси.

Обмяната на стоки, хора и оръжие и досега продължават да са характерни занимания, с които джихадистките общности в Африка се издържат.

По подобие на държавите от XIX век, сегашните общности се стремят да монополизират търговските мрежи в подчинените си земи и да подсилят религиозния си плам с потоци от пари и оръжие. В тази насока, те не се свенят да се включат в глобалната търговия с кокаин и хероин, както и с трафика на хора. Както цялото човечество, религиозните фанатици също постоянно увеличават мащаба на операциите с които издържат своите каузи.

За разлика от времето на Усман дан Фодио обаче, идеята за реформиране на исляма се е изместила далеч от мъдростта на суфите и се е насочила към създаването на постоянен режим на терор, който да доведе до колапса на съществуващия ред и на база на пепелта му да изгради едно идеализирано общество, което да следва ценности, които имат толкова общо с чистия ислям, колкото кръстоносните походи с праведното християнство.

 

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: