Португалия засилва присъствието си в Африка

32875778470_88ef0f7b56_b
Португалски войници в ЦАР.

На 10 януари португалски сили попаднаха в петчасово сражение с местна милиция в Централноафриканската република (ЦАР), непосредствено преди посещение на президента на страната в Бамбари. Само ден преди това, президентът Туадера съобщи, че правителството му ще се срещне с представители на различните милиции в преговори, организирани от ООН в Судан. Събитията засилват интереса и към все по-видимата роля на Лисабон, чиито сили са много познати на африканските държави, имайки предвид дългата колониална история на Португалия.

Няколко десетилетия след края на близо петвековното колониално присъствие на Португалия, днес португалците отново се връщат в Африка, но като част от мироопазваща мисия в рамките на ООН.

Лисабон има контингент от 180 войници, разположени през 2017 година като поддържащи сили в столицата Банги. Португалия изпрати и допълнителни 50 войници към специалната европейска мисия в ЦАР (EUTM-RCA). През януари 2018 португалец поведе и мисията като цяло – генерал Херминио Майо отговаря за 187 войници от Босна, Франция, Италия, Грузия Литва, Полша, Португалия, Румъния, Сърбия, Испания и Швеция. На 8 януари се присъединиха и войници от Бразилия.

Европейската мисия отговаря за предоставянето на тренинг за 3000 войници от армията на ЦАР, а 25 милиона евро са обещани само за реформи в отбранителния сектор на страната. Европейската мисия предоставя съветници за кабинета на президента, вътрешното министерство, полицията и армията.

Португалия участва активно в мироопазващи и антитерористични мисии от Мали до Сомалия и ЦАР, като често влизат в сражения с милиции и групировки. На 1 април миналата година, португалски войници попадат под обстрел в столицата на ЦАР, Банги. Тамошните сили са разположени в проблемния квартал ПК5. Сблъсъците оставят мъртви 21 цивилни, а ранените са десетки, включително членове на мисията на ООН.

Португалците са призовани още веднъж да защитават цивилното население при сблъсъци в Банги на 1 май, когато загиват 24 души, а 170 са ранени. През юни 2017 терористи убиват Пайва Бенидо – португалски войник, който е една от шестте жертви на атака в малийски курорт. Друг войник е ранен при същото нападение, а нападателите загиват при престрелка със силите за сигурност.

33102888192_a61240ed3d_b

Джамаат Нусра ул ислям уал Муслимин (JNIM) – алианс от джихадистки групи в Сахел, чиито лидери са верни на Ал Кайда, понасят отговорността за нападението. Това е първият път за десетилетия, при който е убит португалски войник, след като португалец загива при взрив на мина по време на Балканските войни.

Смъртта на Бенидо е вкарана в исторически контекст. Той е първият убит португалски войник в Африка, след като португалците изоставят колониите си през 1975 година. В Мали, Португалия участва като член на Европейската мисия.

Правителствата на Португалия, Италия, Франция и Испания засилват тревогите си от тероризма след атаката в Мадрид през 2004 година, когато загиват над 200 души. Тогава те обсъждат активирането на член 42.7 от Лисабонския договор, който предвижда взаимна защита. През ноември 2015 година, след нападението в Париж, френското правителство активира за първи път същия член и иска помощ от своите европейски съседи.

Отговаряйки на призива, Португалия се съгласява да разположи специални сили в ЦАР. Контингентът замества френските части, докато Париж премества част от войниците си у дома, за да проведе антитерористични операции.

За Португалия, ролята на Франция в Африка е от особена важност за сигурността на Европа. Според политиците в Лисабон, има опасения, че затруднените държави в Сахел могат да застрашат като цяло ЕС, предоставяйки платформа на различни групировки възползващи се от хаоса на гражданските конфликти в Либия и Мали.

Като цяло, португалските политици избягват да изпращат военни сили извън граница заради тежкото колониално минало на страната. След 1974, когато португалските части се сражават с подкрепени от СССР милиции в Африка, подобни мисии са нежелани. Това започна да се променя през 1993 година, когато Лисабон разполага комуникационен батальон в подкрепа на мисията на ООН в Мозамбик. Португалската армия извършва няколко мисии и в Гвинея-Бисау и Ангола през 1990-те.

Подобни мисии вероятно ще зачестяват. Проблемът със сигурността в бившата португалска колония Мозамбик притесняват както Лисабон, така и международната общност. Местните ислямистки групи в провинция Кабо Делгадо извършват редовни атаки по правителствени обекти. Също в Мозамбик португалците имат дълга история на сражения – през 1964 година те се бият с комунистически милиции, преминали границата с Танзания, за да атакуват португалските части. Тези събития в слагат началото на т.нар. в португалската история Отвъдморска война – Guerra do Ultramar – в която африканските колонии на Лисабон придобиват независимост след 1974.

Реклами

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: