Изтеглянето на САЩ от Сирия и бъдещето на кюрдите

Очертава се интересен и изключителни динамичен край на 2018 г. що се отнася до Близкия Изток и конкретно Сирия. Макар и фронтовите линии като цяло да се успокоиха с някои изключения, все пак събития не липсват. Съвсем на скоро Турция стартира подготовка за трета поредна мащабна военна операция на територията на Северна Сирия в рамките на по-малко от три години след проведените успешно в периода 2016-2018 г. „Щит на Ефрат“ и „Маслинова клонка“.

Отново, както и предишните два пъти предстоящата офанзива е определена като „антитерористична операция. И макар първата от 2016 г. да придоби легитимност и подкрепа от международната общност заради ликвидирането на териториалния контрол на Даеш по границата с Турция, то с втората не бе точно така. Тя бе насочена срещу кантонът Африн и кюрдският Съюз на демократичните сили –  партньор на САЩ и Русия и основна (а в един определен момент бе и единствената ефективна) фракция оперираща срещу Даеш на терен, но считана за терористична организация в Анкара.[1] В тази логика турският президент Ердоган счете за напълно легитимна и уместна инвазията в Африн.

В крайна сметка въпреки общо взето негативните реакции от страна на световни лидери и международни организации, все пак турската офанзива получи негласна подкрепа от страна на ключовите играчи. Американският президент Доналд Тръмп практически не стори нищо, докато Русия изтегли своя военен контингент от Африн, който до този момент бе позициониран именно с цел възпиране на една евентуална турска интервенция.

Обратно в 2018 г. Съвсем скоро след като бе обявена бъдещата операция срещу СДС в Северна Сирия, източно от р. Ефрат, президента Тръмп потвърди, че ще изпълни едно от своите предизборни обещания, а именно да изтегли всички американски сили от Сирия. Към настоящия момент на терен оперират около 2000 души, предимно специални части. Част от тях са разположени по границата с Йордания, но основният контингент е в Северна и Североизточна Сирия и неговата роля е същата каквато бе и тази на руснаците в Африн – да бъдат буфер срещу домогванията на Ердоган към Северна Сирия и кюрдите.

Самото решение Тръмп обяви малко след телефонен разговор с Ердоган, в който основна тема е била именно предстоящата офанзива. Как и по какъв начин Ердоган е убедил своя американски колега, не се знае. Много вероятно е турският президент да е използвал като основен аргумент паралелните преговори, които се водят в момента за осъществяването на мултимилиардни сделки за закупуване на американски зенитно-ракетни комплекси „Patriot” и изтребители F- 35. Интересното в случая е, че в края на 2017 г. точно преди изтеглянето на руснаците от Африн, Турция се ангажира да закупи конкуретните на “Patriot” системи S – 400.

Не закъсняха и негативните и критични оценки на решението на Тръмп. Съюзниците от международната коалиция срещу Даеш изразиха притеснение и загриженост, а на домашния фронт републиканци и демократи разкритикуваха остро президента. Не само това. Последваха и оставки. Секретарят по отбраната ген. Джеймс Матис и специалният президентски представител в Международната коалиция срещу Даеш Брет Макгърк обявиха, че напускат своите постове. Особено впечатление прави оставката на Матис, който в продължение на две години бе един от малкото хора от екипа на Тръмп, ползващ се с огромно уважение и респект, както от републиканци, така и от демократи. Твърд и последователен в решенията и действията си, Матис е завявал неведнъж, че ненавременното изтегляне от Сирия би представлявало „стратегическа грешка“.

Грешка при това не малка. Вярно е , че Тръмп от дълго време има намерение да изтегли американските сили от Сирия, но да го осъществи в този деликатен момент ще увреди не само американските интереси и имидж, но ще постави в директна заплаха съюзници. От момента на американското изтегляне, кюрдите ще се окажат между чука и наковалнята. Турция вече подготвя своята офанзива, а в същото време сирийската армия разположи свои про-правителствени милиции в близост до кюрдските позиции. По този начин кюрдите са поставени пред сложен избор – дали да се бият сами, евентуално на два фронта, срещу превъзхождащ противник, или да потърсят опит са преговори със сирийското правителство. На този етап вторият вариант изглежда по-логичен и доказателство за това е, че кюрдите се изтеглиха от Манбидж предадоха контрола над града на правителствената армия. Много вероятно е в близките седмици сирийски сили (с благословията на Русия и Иран) да се разположат и в кантоните Кобане, Тал Абияд, Хасака и Камишли. Това би означавало евентуален край на пълната кюрдска автономия в Северна Сирия и бъдещи преговори за обратно интегриране към сирийската държава, но би възпряло и турската офанзива.

Отношението спрямо кюрдите и изобщо решението за изтегляне не биха могли да се обяснят просто с прагматизъм или липса на принципност и идеали. САЩ винаги са изпитвали трудности в баланса между своите идеали и ценности и реалността на терен. Тук чисто и просто става въпрос за липса на елементарна трезва оценка. Обявяването на победа срещу Даеш в Сирия меко казано граничи с абсурда, особено при положение, че според оценки на американската армия от месец юли тази година, на терен там все още действат около 14 000 техни бойци.[2]

В крайна сметка след всичко казано до тук изникват някои много важни въпроси. На първо място използвани ли бяха кюрдите като валута за осъществяването на една сделка на по-високо равнище? И ако е така какви изводи могат да се направят за Тръмп и неговото отношение към съюзници и партньори? Може ли САЩ при неговата администрация да спазва поети дългосрочни и независещи от смяната на правителства ангажименти и задължения? И не става въпрос само за кюрдите, а за НАТО и различни партньори из целия свят. Ако Тръмп е склонен да предаде (при това на два пъти) кюрдите, които самият той е определял като съюзници в борбата с враг като Даеш, какво остава за всички останали дългогодишни партньори?

[1] Водеща позиция в състава на Сирийските демократични сили има фракцията Народни сили за отбрана, поддържаща тесни връзки с Кюрдската работническа партия в Турция – организация обявена за терористична от САЩ и Великобритания.

[2] https://media.defense.gov/2018/Aug/06/2001950941/-1/-1/1/FY2018_LIG_OCO_OIR3_JUN2018_508.PDF

Реклами

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: