Заплахата от радикализъм в Централна Азия се засилва

Central-Asia-Tajikistan
Wikimedia

Динамиката в Централна Азия показва, че от регион, който беше известен с „износ“ на бойци, днес се превръща в зона на местен тероризъм и вътрешно напрежение, като най-вероятно тази тенденция ще се запази.

Узбекистан и Таджикистан са две от страните, които „произвеждат“ най-много чуждестранни бойци на глава от населението: 1500 в Узбекистан и 1300 в Таджикистан.

В същото време на засилването на вътрешните атаки, радикализмът на местни групи се разпространява и далеч пределите на Централна Азия. Посредством диаспората бяха извършени няколко нападения с големи последици – можем да споменем атаката в Стокхолм, в Ню Йорк, в метрото на Санкт Петербург, Истанбул. Всички тези нападения са извършени от бойци идващи от Централна Азия.

Силите за сигурност и службите в Европа са притеснени, че подобни атаки може би ще се засилят и дните на спокойствие в Централна Азия са преброени. Връщане на контрола над териториите, завзети от Ислямска държава в Сирия и Ирак, последната терористична атака в Таджикистан, при която загинаха четирима туристи, както и увеличаващото се ниво на насилие в съседен Афганистан, са фактори за засилен интерес от страна на джихадистки групи към Централна Азия.

Наблюдателите забелязват, че ИД пренасочва своите операционни структури към Афганистан посредством местния си клон в Източен Афганистан. Бойците на ИД в Афганистан вече показаха неведнъж, че са способни на особено тежки и добре планирани нападения, а дейността им привлича чуждестранни бойци от Централна Азия. Несигурната граница между Афганистан и Таджикистан, която се използва дълго време за трафик на наркотици и оръжие, е още един фактор, който подпомага набирането на нови членове от Киргизстан и Таджикистан.

Друг фактор за засилването на радикализма е неадекватната политика на правителствата срещу екстремизма. Стриктният контрол върху религиозните практики, лошата социална и икономическа среда, дискриминацията на малцинства и смазването на всяка възможна опозиция в името на борбата срещу тероризма, са фактори, които стоят в основата на възраждането на радикални групи.

През последните години държавите от Централна Азия се сближават с Китай, което се отразява и на мерките, които взимат у дома. Прехвърлянето на китайския модел за репресия не трябва да става част от политиките на правителствата в Централна Азия, тъй като това ще доведе до по-голяма заплаха от радикализация какъвто е примерът от Западен Китай и уйгурите.

Унищожителната асимилационна политика на Пекин към уйгурите и други мюсюлмански малцинства е една от причините сближаването с Китай да се разглежда като нежелано от духовенството и представителите на опозиционни групи не само в Централна Азия, но и други райони. Пример е последната атака в Пакистан, насочена към консулството на Китай в Карачи. При тази атака загинаха четирима души.

Реклами

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d блогъра харесват това: