Връзките между политически елит и картели смазват Венесуела

През 1970-та година, Венесуела е една от малкото държави в Латинска Америка, която е в икономически възход и е успяла да се размине с налагането на хунта от „ляв“ или „десен“ тип. Държавата добива нефт в огромни количества и благодарение на получените средства поддържа високо ниво на живот за голяма част от населението. Само четиридесет години по-късно, цялата тази картина на просперитет е заменена с тотален крах. Над 2 600 000 души бягат в съседните държави. Инфлацията е трицифрена. Валутата на страната се срива. Държавата вече не поддържа елементарните си социални функции. Армията, правителството и организираната престъпност са практически в състояние на симбиоза[1].

Пътят към сегашното положение започва с идването на власт на Уго Чавес през 1998 г. Популист и демагог, Чавес поема държавата в период на икономическа рецесия, когато Венесуела все още е сред водещите икономики в Латинска Америка, а БВП-то й е по-ниско само от това на Аржентина. От тук на сетне, започва трагедията.

Ръководейки се от нео-марксистка програма, заимствана от обучени в Куба кадри, Чавес поема по пътя на икономическата и социална катастрофа. Опитите за свалянето му само засилват параноята и авторитаризма в страната. Чавес създава паравоенни формирования от верни граждански банди – т.нар. колективос, които използва за смазване на протести, контролиране на населението и осигуряване на необходимите резултати по време на различните избори.

След 2004 година, когато цената на петрола се стабилизира, Чавес успява временно да създаде фалшиво усещане за нов икономически подем във Венесуела, но след Световната финансова криза и последвалото падане на цените на петрола между 2010 и 2014 г., икономическата реалност изплува на повърхността.

За да компенсира загубата на средства, върхушката прибягва до интегрирането на организираната престъпност във властовите редици. Първоначално трафика на дрога, нелегални мигранти и незаконната търговия с нефт просто се разрешават в замяна на рушвети. В последствие самата държава се намесва в тези и други криминални начинания.

VenesuelaInfographic.fw

От най-висшите държавни хора се създава т.нар. „Картел на Слънцата“[2], в който, доказано участват над 100 висши военни и административни лица във Венесуела.  Първоначално Чавес привлича в своите схеми само офицерите от Националната милиция. В последствие със задълбочаване на кризата и свиването на бюджета и на БВП, политиците се виждат принудени да си купят верността и на другите клонове на Въоръжените сили[3].

Постоянните обвинения в корупция и участие на държава в престъпна дейност, водят до политическа изолация на страната. Дори Колумбия, люлка на продукцията на кокаин, затяга тона спрямо правителството в Каракас. В тази обстановка, Чавес, а в последствие и Мадуро, се виждат принудени да търсят международно съдействие от държави, които нямат особени съображения по отношение произхода на венесуелския капитал.

Русия и Китай се превръщат в основни външни партньори, като Китай започва да разменя финансова подкрепа за нефт, а Русия осигурява военна техника и киберсигурност на атрактивни цени. Куба, разбира се, продължава да бъде основния външнополитически приятел, като при Мадуро (който е възпитаник на полит-революционната школа в Хавана) Куба фактически започва да управлява външната политика на Венесуела.

Междувременно, от заигравките на властта с престъпния свят се възползват все повече и повече групи.

Днес, експерти по сигурността и престъпността определят Венесуела като основен „хъб“ на организираната престъпност в Южна Америка. Различни по произход и структура групировки доминират сивата икономика. Заедно с огромните средства, които политиците ограбват от страната (над 300 млрд. долара за ок. 10 години) , загубата на приходи поради престъпната дейност се оказва основен бич за икономиката на Венесуела.

След като в Колумбия правителството успя да притисне трите основни революционно-мафиотски картела – FARC, ELN и АUC, те прехвърлиха дейността си във Венесуела. В пограничните региони, редом с местните банди съществуват издънки на страховитите колумбийски структури. Често между тях се водят необявени войни, които водят до смъртта на стотици цивилни. Борбата е както за контрола на маршрутите за трафик на дрога, така и за добива на злато в южните райони на страната. Отделно, колумбийците използват джунглите за изграждане на лаборатории за производство на хероин – бизнес, който често е регламентиран с даване на дял за официалните лица от местните власти.

VenesuelaDeath

Ситуацията е до толкова сериозна, че в определени кръгове в САЩ, Колумбия и Бразилия дори се дискутира необходимостта от въоръжена операция, която да свали от власт правителството и да въдвори ред във Венесуела.

Подобна външна интервенция е по-скоро ключ към още по-зловещо бъдеще и за щастие към момента възможностите за чуждестранна инвазия във Венесуела са несъществени.

От друга страна няма изгледи и вътре в страната да се появи адекватно политическо движение, което да сплоти населението и да доведе до необходимите реформи.

С всяка следваща година, правителството все повече затяга репресиите в страната, ликвидира свободата на словото и гражданските свободи като цяло. Системата за обогатяване чрез съчетание от власт и престъпност, еволюира непрекъснато и срастването на мафията и държавата скоро ще достигне до етап, в който няма да може да се унищожи едното, без да бъде разрушено и другото.


[1] https://www.foreignaffairs.com/articles/south-america/2018-10-15/venezuelas-suicide

[2] Името идва от звездите (слънца), които висшите офицери от Националната милиция носят на пагоните си. https://www.insightcrime.org/investigations/drug-trafficking-venezuelan-regime-cartel-of-the-sun/
[3] Според някои данни, БВП е намаляло с 40% – повече дори от БВП на Сирия спрямо стойностите от 2011г.

 

Реклами

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d блогъра харесват това: