Бразилия си има нов президент. Какво следва?

bolsonaro-deputado

След като в продължение на близо две десетилетия Бразилия бе управлявана от политици с уклон към лявото, в края на октомври, страната направи рязък завой. Новият президент (който ще встъпи в длъжност в началото на 2019 г.) Жаир Болсонаро, е определян от наблюдатели и анализатори като крайно десен.

Дали наистина Болсонаро е крайно десен обаче не е така лесно да се определи. Макар в много от изказванията му да се прокрадват нотки на расизъм, дискриминация и авторитаризъм, Болсонаро не може да бъде определян като по-десен от своя кумир Доналд Тръмп. Всъщност, новият бразилски държавен глава спечели властта в страната именно на базата на същите обещания и изявления, с които Тръмп се издигна до Белия дом. В този смисъл е по-добре да се говори за него като един десен популист, отколкото за крайно-десен радикал. Най-общо казано, Болсонаро каза на бразилците това, което те искаха да чуят и спечели.

Ситуацията в страната преди изборите бе крайно незавидна. Ръстът на престъпността е огромен – всеки ден в Бразилия умират по 175 души в следствие на престъпната дейност, а регистрираните случаи на домашно насилие (отново на ден) са над 600.  За една година, в Бразилия умират по над 63 000 души, а от 2008 година до сега, в страната са загинали повече хора, отколкото в гражданската война в Сирия.

Бразилия е обхваната повсеместно от действия на разнообразни групи и картели, които фактически контролират някои от най-големите градове.  Властите са постоянно обвинявани както в корупция, така и в нежелание да разрешат голяма част от регистрираните случаи на организирана и битова престъпност. В тази ситуация, появата на „месия“, който обещава ефективна и безкомпромисна разправа с престъпниците, лесно спечели симпатиите на бразилците.

Подобно на своя колега Обрадор в Мексико, Болсонаро също така и не каза какви точно са мерките, които смята да предприеме срещу основните престъпни структури в страната (в случая с Бразилия това е картела FCC).

Ситуацията бе замазана от гръмките обещания, че полицията ще получи карт бланш да избива престъпниците – обещание, с което Чавес дойде на власт във Венесуела през 1998 г. Очевидно тази програма е вдъхновена и от по-твърдите действия, които властите в Колумбия и Мексико предприеха срещу картелите след 2001 година, но резултатите от политиката „първо стрелям, после задавам въпроси“ са по-скоро съмнителни.

Тепърва ще се види коя от двете стратегии – пътят на помирението с Картелите, предложен от Обрадор или тяхното изтребление, на което залага Болсонаро, ще е по-ефективен. В най-реалистичния вариант, вероятно и двата ще се провалят. Причината за това е, че демагозите, било то леви или десни, умеят да казват нещата, които хората искат да чуят, но рядко разполагат с капацитета или знанието за това как на практика да реализират поставените цели и обещания.

Очакват се изненади и във външнополитическа перспектива. Дилма Русев и Луиш Лула, които подкрепяха участието на Бразилия в BRICS, често опонираха на САЩ по отношение на политическите и икономически инициативи на Вашингтон в Южна Америка. Болсонаро обещава да действа като най-верен поддръжник на Тръмп в Западното полукълбо. Той вече прегърна реториката за евентуална военна намеса във Венесуела и обеща да задълбочи икономическите връзки със САЩ за сметка на ограничаване на търговията с Китай.

При Болсонаро Бразилия може да се превърне във втората южноамериканска страна след Колумбия, която да стане тясно асоциирана с НАТО чрез спогодби за взаимопомощ в сферата на сигурността. Същевременно, новоизбраният президент намекна за въвеждане на определени протекционистки политики, които могат да внесат напрежение между Бразилия и нейните съседи.

Сами по себе си, популистките лозунги на Болсонаро не са достатъчни за да бъде заклеймен като крайно десен политик. От друга страна, ако новият президент успее да изпълни дори и частично вътрешнополитическите си обещания, това ще циментира позицията му начело на най-голямата държава в Южна Америка и да се оглежда за възможен втори мандат.

От външнополитическа гледна точка, асоциирането на Бразилия с про-американска политика за сметка на досегашното взаимодействие с Русия или Китай, не може да се разглежда нито като позитивно, нито като негативно.

Бразилия, която сама представлява 40% от населението и горе долу толкова от БВП на Южна Америка, е прекалено голяма, за да може да залитне изцяло в посока Вашингтон, Москва или Пекин.

Въпреки заявките на Болсонаро, политическата и икономическата реалност, с които ще се сблъска след встъпването си в длъжност, несъмнено ще променят много от опорните му точки. Далеч по-възможно е през 2019 г. Бразилия да води една още по-балансирана политика спрямо САЩ, Русия и Китай, в която лавирането да е далеч по-застъпено в сравнение с явното прегръщане на една или друга страна.

Реклами

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d блогъра харесват това: