Обратно в Средновековието: лидери на милиции изземат властта на Асад

Чудели ли сте се някога как е изглеждала държавата преди да еволюира до съвременната й форма? Питали ли сте се какво е било във времената, когато властта на „правителството“ е свършвала с границите на столичната област, а отвъд са започвали владенията на местните господари, които служели на централната власт така, както сметнели за добре? В идеалния случай, отговори на тези въпроси би следвало да получавате от дебелите исторически книги. В действителност, картинката става пределно ясна в момента, в който погледнете Сирия.

17097919_275371252891364_3842498706400609044_o
Ситуацията в Сирия в началото на март, 2017 г.

През последните три месеца, правителствените сили в Сирия се намират в настъпление по всички фронтове. Алепо бе завладян в края на 2016 г., преди няколко дни падна и Палмира. Завоеванията на бунтовниците северно от Хомс бяха ликвидирани и фронтовата линия се върна към състоянието си от миналата пролет. Няколко важни бунтовнически анклава около Дамаск бяха завладени, изолирайки последните гнезда на опозиционна съпротива в района на Гута. Преди два дни силите верни на Асад завзеха и голямата помпена станция на река Ефрат, с което притокът на питейна вода към Алепо бе подсигурен. По всичко изглежда, че плачевното състояние, в което сирийската правителствена фракция се намираше през лятото на 2015 г. е само лош спомен. За съжаление на сирийския народ и на президента Асад, фасадата от фронтови успехи създава погрешно впечатление за колапса на правителствената власт.

North Syria
Разпределение на силите в Северна Сирия към 09.03.2017 г.

Това, което малцина разбират, е че Асад плаща ужасяваща и за самия него цена за своите успехи. Мнозина незапознати с реалната обстановка в Сирия бързат да поставят знак за равенство между „про правителствени сили“ и „сирийска армия“. Тази позиция е удобна и за онези коментатори, които директно обслужват сирийското правителство или неговите руски и ирански приятели. Макар в краткосрочен план тази PR замазка да успява да създаде впечатление за добре поддържана фасада, в дългосрочен план подобно изкривяване на действителността ще се окаже опасно най-вече за онези, които го практикуват. От полза за Сирия и за правителството като цяло, е да си дава ясна сметка за състоянието на своите територии. Но да се върнем на разликата между правителствени сили и сирийска армия.

Сирийската арабска армия (САА)

САА е единствената легитимна военна сила в състава на правителствените части. Тя представлява онова, което е останало от армията на Сирия след колапса от 2011-2013г., когато хиляди войници дезертираха, а мнозина отказаха да се явят на обявените  от властите наборни комисии.

От предвоенна численост от над 250 000 през 2010 г., сирийската армия се сви до около 100 000 през 2014 г., а през лятото на 2015 г. – по данни на руски военни – едва 6 000 войници в състава на САА са реално боеспособни.

През последните 18 месеца, Русия положи всички възможни усилия да обучи нови попълнения за редовните сили. За разлика от Иран, който покровителства всички паравоенни формации, Москва се стреми да си сътрудничи най-вече с редовната армия, макар руснаците да се видяха принудени да подпомагат някои от големите проправителствени бригади като „Тигрите“ и „Пустинните ястреби“ (които мнозина погрешно смятат за части в състава на редовната армия).

В края на 2016 г. бе създаден и нов, Пети Корпус на САА, който на хартия трябваше да се превърне в допълнение на предходните четири. В действителност, Корпуси 1, 2 и 3 де факто не съществуват – остатъците от техните подразделения са преформатирани в нови бригади, полкове и роти. Общата им останала численост едва ли би стигнала за пълен щат и на един единствен корпус. Четвърти корпус, който бе формиран през 2013 г. поддържа фронтовете в Латакия и Хомс, отбранявайки териториите, населени с алеуити – ядрото на проправителствената поддръжка.

Сирийската армия страда от сериозен недостиг на оръжия и муниции въпреки неимоверните усилия на Русия. През последната година Москва обогати арсенала на армията с танкове Т-90 и БТР-82, но при липсата на достатъчна инициатива и обучение ще мине време преди САА да успее напълно да се възползва от своя обогатен арсенал.

Формирането на Пети Корпус повдигна и друг сериозен въпрос – недостигът на нови попълнения. Първоначалните резултати от обявения през есента на 2016 г. набор бяха така отчайващи, че правителството се принуди да рекрутира хора насила, да измъква затворници, обещавайки свобода в замяна на служба и редица други прийоми за попълване на числения състав. Мерките срещнаха съпротива не само от сунитите в контролираните от правителството зони, но и от алеуитите, които са изключително скептични към нуждата да участват в армията. Друг проблем е липсата на заплащане – сумите, получавани от сирийските войници са около $40 на месец (по данни от средата на 2016 г.), което е приблизително колкото получават бойците в опозиционните групи. За сметка на това, финансираните от Иран милиции предлагат три пъти по-високи заплати за служба в техните редици и мнозина годни за служба младежи предпочитат да се включат в милициите.

image-1114781-breitwandaufmacher-xocr-1114781
Командир на една от про-правителствените милиции в своя „палат“, снимка Christian Werner / DER SPIEGEL

Милициите

Милициите са истинската причина правителствената кауза да е във възход през последната една година. Числеността им е около 150 000 души и формално всички те са обединени в структурата Национални сили за отбрана (НСО).

Създаването на НСО през 2013 г. бе част от усилията на правителството да консолидира контрола си над стотиците, различни по големина милиции, които подкрепиха с оръжие правителството, често водени от икономическите интереси на своите командири. По своята същност, проправителствените (а и анти-правителствените) милиции представляват наемнически отряди (контрактори), контролирани от своите командири. Отговорността често е поделена между няколко първоначални „акционери“, които осигуряват стартовия капитал на милицията, оръжието и снабдяването. В последствие милицията започва да си търси работодател – дали директно правителството или друга, по-голяма подобна структура, около която гравитират по-малките отряди.

Размерът на милициите варира от няколко десетки до няколко хиляди души. Ястребите и Тигрите са сред най-големите подобни формации с 3000 до 6000 души състав. Както вече беше споменато, милициите осигуряват доста по-добро възнаграждение от армията. В допълнение, бойците в техните редици имат по-голяма свобода на действие в сравнение с армията, а всеки от тях, който е достатъчно находчив може да се облагодетелства от трафик на дрога, търговия на черно и рекети. Всъщност, раздаването на определени райони „на концесия“ на отделни формации е начин да се платят задълженията на работодателя към контракторите.

Според един популярен виц, шеф на КАТ дал на свой служител един знак стоп да го сложи където иска, за да изкара премията за раждане на първия му син. В Сирия това не е виц. Милициите редовно блокират пътища, създавайки КПП-та там, където не би следвало да ги има. На тези пунктове се таксува всичко, което пътниците носят със себе си. Производителите на малкото останала храна трябва да плащат десятък на милициите, за да не загубят цялата продукция. Нивата на рекет и доминиране на остатъците от икономиката от страна на военно-мафиотски структури постоянно се увеличава. Често, местните армейски командири, алчни за повече пари и достъп до подземните мрежи за търговия се съгласуват с мафиотските босове. Търговията на черно не следва никакви други правила освен търсенето на оптимална изгода.

През 2015 г., един от лидерите на Тигрите продаваше бензин и оръжие на Ислямска държава в провинция Хомс, а друг снабдяваше бунтовниците в Алепо с оръжие. По подобна схема се развива изноъта на петрол от долината на Ефрат, както и разпространението на оръжия. В тези мрежи участват местни звена както в правителствените редици, така и в опозиционните части и дори в ИД.

Реално, войната се ползва като параван, който да оправдае съществуването на огромен брой мафиотски структури, небрежно замаскирани като милиции.

regime-militias
Основните про-правителствени милиции, действащи в Сирия.

Децентрализацията

Освен че делегира отговорността за фронтовите действия на милициите, Асад е принуден да делегира и административната власт в провинциите на своите военни и правоенни командири.

Тази система датира още от времето на Хафез Асад, който де факто предава военно-административната власт в ръцете на дивизионните командири, които имат пълен монопол в своите инспекционни зони. Тази система продължи да се развива в хода на гражданската война.

Извън Дамаск управляват местните армейски командири, които се намират в тесни взаимоотношения с командирите на военно-мафиотските милиции. Двете страни се облагодетелстват взаимно, като военните си затварят очите за нелегалния бизнес в замяна на част от печалбата. Същевременно, военната власт се използва за разчистване на сметки вътре в самата армия и сред цивилното население, за покровителстване на клики в администрацията, икономиката и религията. Не един или двама висши офицери в САА загубиха живота си защото отказаха да приемат израждането на системата. Броят на нисшите чинове, станали жертва на постоянните чистки вероятно наброява хиляди.

Ситуацията в сирийската армия много напомня на случващото се в Червената армия между 1941 и 1943 г. и в републиканската армия в Испания след 1936 г. Една от основните задачи на руското военно командване е да създаде реално взаимодействие и подчинение на провинциалните армейски звена към правителството. Тази задача се усложнява от действията на Иран. Иранските генерали на терен изземат функциите на своите сирийски колеги и поемат контрола над цели фронтове (например Алепо през 2015 г., Латакия 2013-2015 г. и Дараа след 2012 г.). Иранците следят отблизо своите инвестиции на терен (Иран харчи около 10 милиона долара на ден в Сирия) както и се грижат да получат своя дял от оборота на черно, в който финансираните от тях милиции участват активно.

***

Въпреки постигнатите успехи по фронтовите линии, правителството губи все повече от контрола, който упражнява над зоните, за които се предполага, че трябва да са консолидирани под властта на клана Асад.

Местните милиции и по-специални техните командири, са реалните господари на терен. Те контролират законите, търговията, разпределението на храната, горивата и лекарствата. Тези местни барони са свързани в сложна пирамидална структура, напомняща на феодалната система от Средновековието, в която всеки следващ в стълбицата на властта дължи вярност на онзи над него, а владетелят може да упражнява само формално влияние над големите риби, чиято вярност се крепи на отстъпките, които получават от властите. Запазването и задълбочаването на тази ситуация неминуемо ще вкара Сирия в спирала от насилие и деградация, която ще се окаже кошмар, в сравнение с който сегашното положение в страната ще изглежда като полузабравен лош сън.

 

Advertisements

Коментари са забранени.

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: