IDF и израелската политика на сигурност или как се защитава „Обетованата земя“

Още от самото създаване на Израел през 1948 г. правителствата в Тел Авив рядко правят компромиси по отношение на сигурността и отбраната. А когато държавата прецени, че съществува някаква опасност за националните интереси или сигурността на израелските граждани каквито например са случаите с Шестдневната война от 1967 г, набезите на Организацията за освобождение на Палестина до 1982 г, или действията на Хизбула в навечерието на Втората ливанска война, отговорът на Израел обикновено е решителен, твърд и агресивен, макар и не винаги да носи очакваните политически резултати.

Милитаризация на израелското общество

Израелската държава на практика е принудена да защитава своето съществуване още от първия ден на независимостта си. Изградено в една враждебна среда и заобиколено от множество врагове, израелското общество няма друг избор освен да се приспособи към обстановката и да бъде постоянно нащрек и в бойна готовност. През последните седем десетилетия страната води шест мащабни войни и провежда стотици  операции с различна интензивност срещу своите врагове. В резултат на това, Израел първоначално заплашен от агресивния панарабизъм, а след това от крайния ислямизъм и палестинския национализъм, изгражда едно милитаризирано общество, което във всеки един момент е готово да поведе война.

На практика един на всеки десет граждани във възрастовата група между 15 и 49 години е свързан по някакъв начин с армията, полицията или службите за сигурност, а един от всеки осем долара се зачислява към държавния бюджет за отбрана.[1]  Какво означава обаче това в малко по-конкретни цифри? Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира и Международния институт за стратегически изследвания, Израел е на 15-то място в света по показателят „военни разходи“. За 2015 г. отбранителният бюджет е в размера на $ 18.6 млрд., което се равнява на 6.2 % от БВП.[2] За сравнение военният бюджет на България за миналата година е 1.3 % от БВП или $ 599 млн.[3]

Голяма част военното финансиране на Израел се изразходва за поддръжката на собствен високотехнологичен военнопромишлен комплекс без аналог в Близкия Изток, имащ реалния потенциал да произвежда ядрено оръжие. Компании като Elbit Systems, Israel Aerospace Industries, Raphael и Israel Military Industries са основни участници на световния оръжеен пазар, превръщайки Израел в един от най-големите износители в световен мащаб. За периода 2004-2011 г. са отчетени приходи от $ 12.9 млрд., което нарежда държавата на шесто място в света по този показател непосредствено след традиционни играчи като САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания. Тези факти ясно показват важността на оръжейната индустрия за икономиката на Израел. Производството на оръжия за нуждите на армията, както и за износ, е стратегически важен отрасъл, който заема огромна част от пазара на труда. Не само това – Израел е на първо място в света по инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (4.4 % от БВП), като 30 % от тези инвестиции са насочени към проучвания в областта на военните технологии.[4]

В същото време Израел се нарежда сред челните места в световен мащаб и по брой войници на глава от населението. При популация от 8 млн. души, Израелските отбранителни сили (Israel Defence Forces – IDF) поддържат постоянен активен персонал от 184 500 войници и резерв от 465 000 души.[5] Нещо особено характерно за армията е, че военната повинност е задължителна както за мъжете, така и за жените. Над 80 % от получилите призовки отбиват своята военна служба. Изключения се правят единствено за хора със здравословни проблеми, за жени с деца и ултраортодоксални евреи. Задължителната военна служба в IDF се възприема като нещо напълно нормално и за неизменна част от развитието на израелските младежи – ритуал за възмъжаване, който внедрява чувство за национална отговорност, чест и патриотизъм.

Малкото население на Израел означава, че държавата трябва да разчита на постоянен военен резерв. Всеки мъж или жена отбил своята задължителна тригодишна военна служба (за жените 2 години), автоматично влиза в системата на резервистите и следователно веднъж на една до три години трябва да се яви за едномесечно обучение. Самата система е изключително гъвкава и позволява на войниците да заемат активно участие в обществото и икономиката, като в същото време има възможност да мобилизира пълния потенциал на IDF в рамките на 48 часа.

Все пак, милитаризацията на обществото не започва със задължителната военна служба. Още от най-ранна детска възраст всеки гражданин бива възпитан в чувства на патриотизъм и задължение към отечеството. Войниците се възхваляват като герои и защитници на нацията, а децата гледат към тях с възхищение, знаейки, че един ден ще имат привилегията да бъдат на тяхно място. Тази линия се продължава от образователната система, като училищата традиционно имат силни връзки с армията и непрекъснато участват в съвместни програми и обучения. Като цяло се смята, че службата в армията е задължително условие за получаване на качествено образование, както и за възможности за добро кариерно развитие след уволнение.

Основни принципи в политиката за сигурност

В основата на създаването на добре дисциплинираното и организирано общество, както и на най-силната армия в Близкия Изток  стои външнополитическата концепция на Израел. Тази концепция не е записана в нито един документ, но действията и поведението на държавата през последните 70 години ясно показват наличието на някои основни принципи, които биват следвани неотлъчно.

  • На първо място стои принципът на военното, икономическо, технологично и социално превъзходство, което Израел трябва да поддържа пред своите противници. По-добрата позиция на арабските държави, Иран и Турция по отношение на популация, географско разположение и природни ресурси, задължава израелската държава да поддържа високо качество във всички сфери. Това би позволило успешното конкуриране на политическо и икономическо равнище, както и възможност за противопоставяне на евентуални заплахи пред сигурността.
  • Израелското общество трябва да живее в условия на развита либерална демокрация, гарантираща достатъчно голям набор от граждански права и свободи. Тези права и свободи трябва да представляват пример и притегателна сила за всички евреи по света. В същото време, израелското общество трябва да притежава и възможността да бъде мобилизирано в условия на извънредни обстоятелства и да бъде готово на жертви от всякакъв род когато нуждата го изисква.
  • Израел не е държава, която е способна да води дълги и изтощителни войни. В защита на своята сигурност, страната трябва да води скоростни военни операции и превантивни удари, които да водят до бързи и безапелационни победи. Това се налага от потенциалната възможност от изтощение на икономиката и обществото, които трудно биха оцелели при воденето на продължителна дефанзивна война. От друга страна, превантивните удари, предоставят на израелското командване инициативата да избере къде точно да бъде нанесен първия удар и да заеме стратегическо надмощие пред противника  преди намесата на международната общност. В тази връзка важен фактор е и териториалната уязвимост на Израел. На практика, почти всяка точка от държавата е потенциална и напълно възможна цел за конвенционални оръжия, използвани от териториите на съседните страни.

 

  • В повечето случаи Израел търси подкрепа за своите външнополитически действия от някоя супер сила. Разбира се, историческите обстоятелства са наложили САЩ за най-близък съюзник на Израел, като през годините  и двете държави показват силна взаимна обвързаност. Почти всички действия на Израел, законни или не, са подкрепяни гласно или негласно от САЩ. Във време на военен конфликт, еврейската държава винаги може да разчита на дипломатическа подкрепа или финансиране от страна на Вашингтон.
  • Израел активно използва и принципът на кумулативно възпиране. В основата на този принцип лежи изграждането на дългосрочна стратегия, която предвижда честа демонстрация на военна, икономическа и политическа сила. Чрез използването на тези инструменти се цели изграждането на убеждение у враговете на Израел, което да ги откаже от намерението за директна конфронтация и да породи желание за преговори. Чрез постоянна демонстрация на сила от страна на Израел, ислямските противници  трябва да разберат, че унищожението на еврейската държава може да се случи само и единствено на твърде висока за тях цена.
  • Границите на Израел ще бъдат определяни от разположението на еврейските селища. Още от началото на еврейското заселване на Палестина, ционистките лидери вярват, че политическите граници на бъдеща еврейска държава ще зависят от разпределението на етническите групи в региона. Това виждане не е променено и сега, като след войната от 1967 г. израелските правителства активно строят незаконни селища на територията на Западния бряг и Голанските възвишения. В първия случай целта е да бъде попречено на палестинската автономия да получи независимост заради голям брой израелски граждани, които живеят там, а във втория – да бъде признат процесът по анексия на стратегически важните възвишения.

Общо взето тези принципи са основата на външнопилитическата концепция, която следва Израел. Тя има една цел, а именно – оцеляването и запазването на целостта на еврейската държава и нация в Близкия Изток. Управленията в Тел Авив никога не пестят усилия и средства в името на тази цел и всички действия се оправдават с нея. Дори и с цената на постоянни  нарушения на нормите на международното право и човешките права на палестинския народ.

Предизвикателства

По всяка вероятност и без да изглежда преувеличено, към настоящия  момент Израел притежава най-добре подготвената и въоръжена армия в Близкия Изток. Наличието на подготвено и милитаризирано общество, както и на достатъчно солиден, високотехнологичен конвенционален потенциал, както и ядрени оръжия, компенсиращи относително скромният размер на армията, превръщат IDF в сила, способна да се справи с каквато и да е коалиция от регионални държави.

И все пак XXI век представя някои нови предизвикателства пред Израел по отношение на сигурността. Преди всичко стои фактът, че през последните две десетилетия акцентът на военните конфликти , които води Израел се е изместил от симетрични войни между суверенни държави, към асиметрични конфликти с ниска интензивност на военните действия. Доказателство за това са опитите за ликвидиране на Хизбула чрез няколко неуспешни операции в Южен Ливан през 1990-те и 2006 г., както и двете палестински интифади.

Практически вече не съществува реална екзистенциална заплаха от страна арабските държави и Иран, както е по времето на Студената война. За сметка на това обаче, на преден план излиза заплахата от международни, антиситемни, радикални фактори от типа на Хизбула, Хамас, Ал Кайда и Ислямска държава. По този начин се налага нуждата от провеждане на мащабни реформи в IDF, които са факт през последното десетилетие и чиято цел е пригаждане на военните формирования към водене на нискоинтензивни бойни действия срещу асиметричен противник, разчитащ на конвенционални оръжия и партизански тактики. В тази връзка значително е съкратен бюджетът на сухопътните сили за сметка на този на ВВС. Фокусът от поддръжката на големи пехотни и танкови армии е прехвърлен към нови бойни самолети и хеликоптери, както и към развитието на сложни артилерийски, разузнавателни и ракетни системи. В тази връзка израелски фирми в сътрудничество с партньори от САЩ и Европа създават една от най-успешните многостепенни системи за противоракетна отбрана (Iron Dome, Arrow 2, Arrow 3 Iron Beam и David’s Sling).[6] В същото време Израел има договор за доставка до 2021 г. на 33 многоцелеви стелт-изтребителя от пето поколение F-35.[7] От друга страна в последните години армията приема много полицейски функции и се приспособява към провеждането на деликатни операции в гъсто населени цивилни зони.

 

[1] Maoz, Z., Defending the Holy Land: A Critical Analysis of Israel’s Security аnd Foreign Policy, The University Of Michigan Press, 2006, p. 5

[2] TRENDS IN WORLD MILITARY EXPENDITURE, 2015, 04.2016, http://books.sipri.org/files/FS/SIPRIFS1604.pdf

Топ 15 Defence Budgets, https://www.iiss.org/-/media//images/publications/the%20military%20balance/milbal2016/mb%202016%20top%2015%20defence%20budgets%202015.jpg?la=en В този бюджет влизат и $ 2.5 млрд. финансиране от САЩ

[3] http://www.nato.int/nato_static_fl2014/assets/pdf/pdf_2016_01/20160129_160128-pr-2016-11-eng.pdf

[4] Israel’s War Business, http://www.spiegel.de/international/world/defense-industry-the-business-of-war-in-israel-a-988245.html

[5] Armed forces personnel, total, http://data.worldbank.org/indicator/MS.MIL.TOTL.P1?end=2014&start=2011

[6]  Системата David’s Sling се очаква да бъде интегрирана към останалите през 2018 г.

[7] Lockheed Martin just unveiled Israel’s first F-35, 22.06.2016, http://www.businessinsider.com/israel-f-35-lockheed-martin-2016-6?r=UK&IR=T

Advertisements

Коментари са забранени.

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: