Какво означава създаването на Пети корпус на сирийската армия?

Преди около седмица, сирийското правителство обяви, че започва набиране на войници за сформирането на Пети корпус (или „легион“ според интерпретациите в превода) на своята армия.

За целта, всички годни за служба мъже бяха приканени да се запишат в различните наборни центрове в онази част от страната, контролирана от правителството. Новината бе посрещната със смесени чувства от хората, следящи войната в Сирия и – както е обичайно – не получи никакво по-специално внимание в българските медии.

Единствената по-сериозна интерпретация по темата на проф. В. Чуков съдържа прекалено сериозна доза смесване на факти от различни направления на процеса на преформатиране на военните сили в Сирия, който е на лице вече повече от година. Формирането на нов, пети корпус в състава на сирийската армия, е сигнал за сериозна промяна в нейната структура, промяна, която ще се постарая да обясня съвсем просто, кратко и конкретно.

Съгласно текстът на проф. Чуков, Пети корпус ще се формира чрез сливането на Първи и Втори корпус от армията и включването в състава на формированието на голям брой шиитски милиции, които да допълнят числения състав.

Защо това няма как да е вярно? 

Когато войските ти се намират в битка на живот и смърт с противник, който се опитваш да победиш от години, с армия, която на няколко пъти е на прага на колапса, разформироването и прегрупирането на стари армейски корпуси е нецелесъобразно.

Този факт е доказан в хода на военната история от последните два века и едва ли точно сирийската армия, зорко наставлявана от руски и ирански експерти, ще е първата, която да създаде прецедент. В хода на гражданската война, сирийската армия понесе значителни загуби, които се признават и от про-правителствените източници, макар и с половин уста.

Въпреки това, съществуващите армейски корпуси бяха запазени дори с оглед на кризисните моменти през 2012 г. и 2015 г. Основна задача на сирийското командване към момента, е да държи съществуващите части в оперативно състояние и само да попълва, доколкото е възможно техните редици. Наистина, по-малките бойни звена могат да бъдат преформатирани и обединявани за окрупняване на личния състав, но елементи от ранга на бригади, дивизии и корпуси, носят не просто йерархична, но и морална тежест за една армия.

Заличаването на подобни армейски части сигнализира за слабост и несъстоятелност – сигнали, които Дамаск не може да си позволи да изпраща. Нещо повече, чрез вече съществуващите части, натрупали практика и закалка, новобранците биха могли да се асоциират с някаква идея, която да крепи морала им и да ги мотивира. В този смисъл, запазването на големите военни съединения е от ключово значение за съхраняване на esprit de corps на сирийската армия.

Какво, тогава, ще представлява този Пети корпус?

tiger-forces-1
„Тигрите“ – едно от най-популярните подразделения на сирийската армия

През последната една година, правителствените сили получиха възможност да поемат жизненоважни глътки въздух благодарение на агресивната и ескалираща намеса на Иран и Русия в конфликта в Сирия. Грамадният брой външни сили, поддържащи Сирийската арабска армия (САА) – около 150 000 души – дава шанс на правителството да прегрупира и обучава по-ефективно своите сили. Нещо повече, успехите в отразяване и подтискане на бунтовническо-ислямистките офанзиви в Халаб (Алепо), Хама, Хомс, Латакия, Дараа и Риф Дамаск (област Дамаск), даде шанс на режима да консолидира своите владения и да затвърди позициите си сред местното население.

За никого не бе тайна, че към есента на 2015 г., дори алеуитите в Латакия изразяваха сериозни съмнения във възможността на Асад и подчинените му да се справят с напрегнатата ситуация.

Вливането на руски, и ирански войски и инструктори сериозно промени нагласите. Днес, година и три месеца по-късно, доверието в способността на правителството да доведе войната до победен край, е значително по-голямо.

На базата на успехите с превземането на Палмира, връщането на Стария град в Хомс, изтласкването на бунтовници и ислямисти в района на Дара’а, както и успешните офанзиви в Латакия и Халаб, военното министерство на Сирия има шанса да превърне войнишката кариера отново в позитивна възможност за мнозина сирийци. Предлагането на стабилен доход и несъмненият престиж от това да се сражаваш на страната на победителите, са сериозни стимули.

Не бива да се подценява и умората у населението от войната и успеха на правителствената пропаганда в представянето на бунтовниците и ислямистите като външни, чужди на Сирия групировки, финансирани от къде ли не. Демоничното присъствие на Ислямска държава също действа в посока консолидиране на населението. Външните противници на Асад – САЩ, Великобритания, Франция и страните в Залива – с нищо не затрудняват правителствените задачи, даже напротив. САЩ неколкократно се провалиха в избора на партньор на терен, а привличането на кюрдите към каузата на правителството (чрез активното посредничество на Русия) в провинция Халаб, бе звучна плесница за политиките на Турция и Вашингтон.

Всички тези фактори създават предпоставка Асад да направи това, което преди година бе немислимо – да изиска от своето население да осигури още един набор за армията му. Идеята е тези войници да бъдат въведени в специализирани лагери в провинция Риф Дамаск и да преминат през сериозно обучение, осигурено и финансирано от Русия и Иран. Тези войници ще се възползват от лукса САА да не се нуждае от спешно дислоциране на фронтови части.

Това означава, че новобранците ще получат необходимите месеци за качествена военна подготовка, каквато доскоро бе невъзможна с оглед многобройните фронтове, които САА и съюзниците й поддържаха едновременно.

На така изложената тенденция, обаче, има и обратна перспектива. Ако Асад разчита на ентусиазъм от страна на населението, неговата военна машина залага и на други способи за попълване на щатовете в новия корпус. Използвайки добре отработената европейска практика, правителството си служи с насилствено събиране на „доброволци“ посредством арести и изнудване, вероятно чрез заплашване на близките или използване на влиянието на местни водачи, верни на режима. Като основен повод за споменатите вече арести се приема неотслужена военна повинност от страна на младежи на 18-20, както и на по-възрастни мъже, които са пропуснали военната си служба. Именно възможността за насилствено изискване на военната повинност е и причината за немалка част от мъжете-емигранти, напуснали страната през последните 5 години. Основните „наборни зони“ за новата част са кварталите Салайби, ал Санкатури, ал Рамл ал Джанбу в Латакия, ал Изза, ал Салайби, ал Джаркас и ал Сук в Джабле, както и от градовете Тартус и Банияс.

Използвайки шиитските милиции, милициите структурирани в т.нар. Национални сили за отбрана (НСО), иранските и руски части и наемници, както и около 12 000 бойци на Хизбула, генералите на Асад се надяват да приключат прочистващите операции в Алепо до края на месеца, за да получат повече възможности за действие през 2017 г.

Неслучайно, в бойните действия влизат само най-престижните части на сирийската армия, така че техният престиж да расте, а успешните им операции да служат като лого на новата наборна кампания. Докато чуждестранните сили крепят фронтовите линии, не само Пети, но и останалите армейски корпуси, ще преминат през интензивно обучение, за да може поразклатената САА да добие достатъчно категорично присъствие на бойното поле.

Lebanese Hezbollah Fighters Join Syrian Army in Southwestern Districts of Aleppo
Бойците на Хизбула – най-ценните съюзници на терен за Асад

Това печелене на време от страна на режима е нож с две остриета – от една страна армията и новосформираният корпус ще получат достатъчно време за бойна подготовка; от друга, обаче, предоверяването на външни фактори превръща съюзническите части в патерица за САА, патерица, след която ще е необходима твърде дълга рехабилитация до пълното, самостоятелно прохождане.

Нещо повече, употребата на външни сили не е нито безплатна нито еднозначна.

Правителството се принуди по средновековному да обещава земя срещу служба на шиитите, което е бомба със закъснител за бъдещия религиозен и етнически мир в страната. Създаването на нови компактни шиитски общности може да изглежда като добра идея за стабилизиране на режима в краткосрочен план, но в дългосрочен означава допълнителен разлив между управляващите алеуити и грамадното сунитско мнозинство в страната. Нарастващата роля на Хизбула по границите на Сирия с Ливан и създаването на допълнителни, про-ирански политически течения в страната, не е непременно изгодно за правителството.

Същото се отнася и до създаването на четири руски бази на територията на Сирия – 2 в Тартус, Латакия и Палмира. Русия започна и сериозно да поставя ръка върху енергетиката на страната – всички основни електроцентрали в Сирия се охраняват от руски части, а вероятно, Москва има думата и по въпроса с петролните ресурси на страната и тяхната бъдеща експлоатация.

Победа на Асад ще означава тотално външнополитическо подчинение на Сирия на интересите на Иран и Русия – и в по-дългосрочен план на Китай. макар това да не е непременно катастрофално, с оглед на политиките, промотирани от Китай, Русия и Иран в Близкия изток, за Сирия би било най-изгодно да оперира като самостоятелен играч с възможност за лавиране и балансиране – нещо, което настоящата ситуация не предполага.

untitled-2
Генерал Касим Сюлеймани, командир на Революционната гвардия

Асад и обкръжението му вероятно осъзнават тези факти. За това и създаването на Пети корпус трябва да се тълкува и като средство за увеличаване личния състав на САА и като пропорция спрямо съюзническите части, които в момента надвишават по брой самата сирийска армия.

Постигането на решителен числен превес над помощните контингенти е важна стъпка към еманципирането на режима от своите съюзници, която Дамаск би следвало да потърси като възможност. Друг способ в тази посока би било прякото инкорпориране на сирийските милиции в състава на НСО към армията за консолидиране на нейния състав и подчиняване на максимален брой бойци директно на услугите на президента на Сирия.

От своя страна, за Русия и Иран ще става все по-трудно да поддържат такива значителни военни съединения в оперативна ефективност.

Към момента, двете страни заедно харчат около $600-700 000 000 на месец за поддържане на своите военни ангажименти в Сирия, като през 2017 г., тази цифра може да се удвои.

Подобно финансово бреме не може да бъде толерирано до безкрай от Техеран и Москва, и създаването на ефективна сирийска армия за сметка на съкращаване на скъпо струващите наемнически и задгранични мисии, е естествен отговор, който въпреки краткосрочния разход, свързан с обучението и въоръжаването на новия корпус, би следвало да се изплати в дългосрочен план чрез съкращаване на военните разходи.

За да запазят влиянието си сред сирийската армия, и Иран и Русия, ще търсят начин за оказване на ефективно и пряко влияние върху офицерските ешелони, както на бригадно, така и на дивизионно и армейско ниво. Финансовият васалитет, в който несъмнено се намира Сирия по отношения на Русия и Иран, е достатъчен лост за оказване на пряк натиск върху Дамаск и без харченето на колосални суми за издръжка на собствени военни контингенти.

В този смисъл, Пети корпус е полезен инструмент не само за Асад, но и за Иран и Русия. Разликата идва от там, че двете външни сили ще търсят всички налични средства, за да задържат Дамаск в политически „партер“ и след евентуалния край на войната.

Advertisements

Коментари са забранени.

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: