Какво ни казва проекто-бюджетът за чуждестранна помощ на САЩ

Една новина, която е много вероятно да бъде подмината от българската общественост и медии има особена стойност в световен мащаб. Става дума за сумата, предвидена от администрацията „Обама“ за оказване на военна и хуманитарна помощ на страни от целия свят през 2017г. Под маската на тази финансова операция се крият основните нишки на американската външна политика. Именно чрез проследяване на това къде САЩ разпределят ежегодните милиарди, политическите анализатори биха могли да преценят някои основни насоки във външната политика на САЩ и да оценят степента на взаимоотношенията между Вашингтон и ключовите световни и регионални политически играчи.

Първото нещо, което прави впечатление в новия проекто-бюджет е, че е с около 2% по-малък в сравнение с този за настоящата година. Въпреки, че много американци вярват, че Чуждестранната помощ надхвърля 25% от общия годишен бюджет на Щатите, в действителност ЧП представлява около 1.2% от него

untitled-2
Чуждестранната помощ като сегмент от общия проекто-бюджет за 2017г.; Източник: Washington Post

Както е видно, сумата не е колосална спрямо общите средства, но сама по себе си представлява огромно количество пари – около два пъти повече от всички приходи заложени в българския бюджет за 2016г. Начинът, по който тези средства се разпределя е базиран на два елемента – публичен и реален. Публичното разпределение служи за създаване на необходимата медийна и политическа тежест от заложения разход с цел удовлетворяване на различните лобита, подпомагащи правителството на САЩ, както и с оглед на необходимостта от поддържане на определена линия на поведение в световен план. Реалното разпределение отразява практическите потребности на американската външна политика и дава възможност зад маската на определени публични харчения да се наслагва дългосрочната политическа линия на Вашингтон. Подобна двойнственост е напълно обичайна за действията на световните сили и по никакъв начин не отличава САЩ от останалите водещи страни, които ползват същите механизми.

Хуманитарната помощ

Зад паравана на допълнителни пари за инфраструктура, научни проекти, борба с болести и т.н., САЩ насочва своите стабилни финансови потоци към такива държави, в които Вашингтон вижда потребност или да засилва своето присъствие, или да контрира опитите на други големи страни да спечелят позиции на терен.

untitled-3
Хуманитарната помощ по държави. Всяко синьо квадратче означава 10 милиона $; Източник: Washington Post

Схематичната карта обръща внимание на основните десет получатели на хуманитарна помощ от САЩ. Седем от тях са държави от Южна и Централна Африка, което показва, че САЩ ясно изместват своя външнополитически фокус към Черния континент, нещо, което пролича в политиките както на Индия и Япония, така и на Китай. Африка, със своите значителни природни и човешки ресурси, както и с политическите специфики на държавите, предлага неограничено поле за инвестиции и общества, жадни да получат външно финансиране за превъзмогване на лавината от вътрешнополитически и икономически проблеми, които измъчват почти целия континент. Япония вече обяви намерението си да инвестира около 30 милиарда долара в Африка през следващите три години, докато търговския оборот на Китай надхвърля 170 милиарда (102 млрд. износ и 68 млрд. внос). Отделно от това, в началото на 2016г., Пекин предложи да отпусне за Африка заеми в размер на безпрецедентните 60 милиарда долара. Надпреварата между САЩ и Китай несъмнено ще се вмести в контекста на взаимоотношенията между двете страни, които през изминалата една година вложиха значителни ресурси в борбата за надмощие в Западния Пасифик. Забавянето на икономическото темпо на Пекин, което започна през 2015г. и продължи с още по-голяма сила след рухването на пазара на имоти през пролетта на 2016г., дава неимоверни шансове на САЩ да подкопае стабилното китайско присъствие в Африка. Както показва схемата, основните хуманитарни инвестиции на Вашингтон са насочени именно към източното крайбрежие на Черния континент, където китайското присъствие е най-значимо.

Но противопоставянето в Африка не е единствената допирна точка между политиките на САЩ и Китай. Макар и в по-ограничен обем в сравнение с Африка, Щатите ще инвестират значителни суми в страните от задния двор на Пекин – Индонезия (170 млн. $), Бирма (110 млн. $), Бангладеш (200 млн. $), Камбоджа (70 млн. $), Виетнам (110 млн. $) и Филипините (130 млн. $). Още 230 милиона долара ще бъдат разпределени сред останалите държави от Югоизточна Азия. Така, в рамките на една година, САЩ ще отпусне над 860 милиона $ с цел заздравяване на вързките със страните от ASEAN и контриране на китайската външна политика в района на Южно Китайско море, както и мащабните инфраструктурни инвестиции, с които Пекин се стреми да си купи лоялността на своите по-малки съседи.

Третото основно направление на американската хуманитарна субсидия са само две държави – Афганистан и Пакистан, които общо  ще получат близо милиард и половина долара, от които 2/3 трябва да отидат за Афганистан. Засилващите се позиции на талибаните, свързани и с невъзможността на афганската държава да организира и подпомогне възстановяването след войната от 2001г. не могат да бъдат контрирани само с военни средства. В САЩ все повече осъзнават необходимостта от икономическо и социално противодействие като далеч по-ефективни оръжия срещу тероризма от въздушните удари.

Военната помощ

Освен самарянското мисионерство, щедро промотирано пред света, САЩ раздават значителни суми и под формата на военни субсидии. Условието е, че тези военни помощи трябва да се изхарчат за услуги, предлагани от фирми в САЩ или от самото федерално правителство.

untitled-1
Разпределение на военните помощи по държави

Единственото изключение от тази схема е Израел, който има право да харчи 26% от своите военни субсидии за собствената си военна продукция. А 26% от 3,100,000,000$ са много, много пари. Парите, получени от Израел са три пъти повече от сумите, предвидени за следващите десет държави в списъка. Но това в никакъв случай не е изненадващо, особено с оглед на факта, че до тази година, включително, Тел Авив получаваше почти същата сума. Нещо повече, Бениамин Натеняху неколкократно изрази надеждите си че САЩ могат да отпуснат между 4 и 5 милиарда.

Египет продължава да получава традиционната субсидия от около  милиард и половина долара, с които САЩ се стреми да циментира своята позиция около Суецкия канал, както и да блокира настъплението на руската оръжейна индустрия, която завоюва ценни позиции в Близкия Изток през изминалата година. Ирак ще получи най-малко 177 милиона долара през следващата една година, като тези средства, несъмнено, ще продължат да подхранват превъоръжаването и преформатирането на иракската армия, която все още не показва признаци на пълна стабилизация, въпреки успехите срещу Даеш от последните четири месеца.

С оглед надигането на Ал Шабааб, не е изненадващо, че над 100 милиона долара ще бъдат инжектирани в Сомалия. Сомалийската армия, която съществува само благодарение на военната мисия AMISOM, понесе поредица от шумни шамари през първата половина на 2016г. Местното крило на Ал Кайда доказа че има остри зъби и въпреки скромните си размери ( около 6 пъти по-малко бойци от про-правителствените сили), Шабааб продължават да контролират около 20-30% от територията на страната или пряко или чрез засилено военно присъствие.

Йордания, най-сигурният партньор на САЩ в Сирийската гражданска война логично получава сериозно парче от финансовия пай. Близо 370 милиона долара ще се влеят във военния бюджет на кралството, което е притиснато както от военните действия в Сирия и Ирак, така и от винаги несигурните намерения на Саудитска Арабия.В добавка на помощта, осигурявана от Великобритания, йорданската армия може да се надява на стабилна външна опора, върху която да гради своите проекти през 2017г.

Ливан също е нарочен за получаване на сериозна финансова инжекция. Целта е колкото да се подсили Бейрут в борбата с Даеш и Ан Нусра, която се води по сирийската граница, така и с цел да се противодейства на грамадното политическо влияние на Иран, прокарвано чрез Хизбула както във военно, така и в политическо отношение.

Не бива да забравяме, че освен тези преки военни помощи, САЩ планират да похарчат над 13,8 милиарда долара в преки военни операции срещу ислямска държава в Ирак и Сирия (Operatioon Inherent Resolve).

Отделно от Близкия Изток, САЩ предвиждат сериозни средства за подсилване на армиите на Мексико и Колумбия. С оглед бушуващата война срещу картелите в Мексико и несигурното политическо положение в Колумбия (където вчера хората отхвърлиха постигнатото споразумение с FARC), САЩ се нуждае от засилване на въоръжените сили с оглед неминуемите кризи, които ще ударят страните от Латинска Америка през следващата година, особено с оглед кризата във Венесуела, несигурната политическа ситуация в Бразилия и постоянните проблеми в Перу.

България

България също не е подмината. Около 7,000,000$ са предвидените помощи за страната ни, като те са предназначени най-вече за осигуряване на военно обучение за кадрите от нашата армия.

Advertisements

Коментари са забранени.

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: