De Re Militari XX

31942-slavonic_corps_1Наемниците винаги са присъствали като важна част от въоръжените сили на големите и по-малки страни във всяка една епоха. Като започнем от ахейските хоплити, сражаващи се за фараоните на Египет и достигнем до компанията Блекуотър в Ирак, не минава и век без постоянно еволюиращата структура на платените военни услуги да дефинира, в по-малка или по-голяма степен, лицето на конфликтите по света.

Феноменът с употреба на наемнически сили съвсем не е ограничен в рамките на Европа. Още от най-дълбока древност, наемнически контингенти се ползват в Далечния Изток, Индия и Западна Азия, както и в Африка, а вероятно и в Южна Америка.

Единственото изискване за съществуването на наемнически сили е присъствието на държавност, която да е осъзнала нуждата от ангажиране на определен тип бойци, които не са пряко ангажирани от самата централна администрация, а са обвързани чрез определен договор, фиксиращ ясните взаимоотношения между двете страни. Наемането на войници става по различни методики, като степента на ангажираност на определената държава (вижте в брой 20, поместен в края на публикацията) варира според множество политически, икономически и стратегически условности. Друго важно уточнение, което е редно да направим е, че наемничеството в контекста на войната не бива да се разглежда просто като осигуряването на определен брой войници срещу заплащане. Наемническия бизнес е далеч по-обхватен и ангажира почти всички аспекти на войната.

В брой 20 сме отделили специално място на наемничеството в сирийската гражданска война в неговите нюанси и структури. В своята статия, Александър Стоянов показва, че употребата на контрактори-предприемачи е широкомащабен феномен, доминиращ всички аспекти на сирийската гражданска война.

Целият този доходоносен бизнес оборот вероятно възлиза на милиарди долари и превърнат в БВП би засенчил почти всички държави на света. Грамадните приходи, повечето от които не се отчитат пред никоя данъчна институция и отиват директно в джобовете на големите играчи и техните посредници, са изкушение, на което едва ли някой в съвременния корпоративен свят може да устои. От държавни администрации, през мулти-национални компании, местни фирми и мафиотски структури и картели, целят свят се надпреварва да отхапе възможно най-голям дял от доларовия пай, наречен Сирия.

Всеки път, когато се зачудите защо тази война продължава толкова дълго и в нея непрекъснато се намесват нови и нови „играчи“, помислете за обема на финансовите изгоди, който съперничи с продуктивността на най-богатите държави по света и същевременно не се поддава на никакво прецизно отчитане. Именно заради важността на темата, отделяме почти целия брой за нея. Статията може да прочетете на страница 15.  

В този брой публикуваме и втора част на изследването на подп. д-р Петко Димов за социалните мрежи и използването им от „Ислямска държава“ – текст, който препоръчваме да прочетете предвид феномена, който представляват структурите за пропаганда на джихадистката група. В брой 20 ще намерите също и съобщение за стартирането на блог, в който ще систематизираме информация от и за журнала De Re Militari. Публикуването на следващите броеве ще продължи и тук, в КлинКлин, но в блога ще има достъпен архив на издания, карти и секция „Кой кой е?“

Също така, картите в .pdf на броя съдържат вече и линк към по-пълно изображение, за по-детайлно разглеждане.

Приятно и ползотворно четене!

 

Advertisements

Коментари са забранени.

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: